Купчини ментални стружки 🧠
View this email in your browser
Здравейте,
Има дни като днешния, в които потока на писане е твърде променлив - ту минава през бързеите на мисълта без да се удари в скала, тук се затлачва и заблатява. Разтварям “дневника” на изтощения от работа ум - темите от миналата седмица, “какво се случи”, което си струва да бъде разказано.
Само преди два часа съм завършила текст за интериорно списание, който очаквах да ми отнеме целия ден. Така ме подхвана музата обаче, че го приключих за три часа. И то с убеждението, че се е получило перфектно - няма какво да му добавя, няма какво да извадя.
Отварям документа, започвам да пиша седмичния бюлетин и забивам. Решавам, че ще се поровя малко в любимите сторителинг сайтове, после правя обяд, сядам отново и освен, че клепачите ми тежат повече от писателския авторитет в този момент, а леглото е престъпно близо до бюрото ми, не успявам да се настроя. Това е положението, продължаваш напред, размесваш менталните сокове, почиваш от екрана и сядаш отново. Може и пак да не проработи. Непостоянна е тази работа с идеите и писането, но в ден като този, единствената постоянна величина са стичащите се капчици пот по гърба, решиш ли да си покажеш носа навън през светлата част на денонощието.
“Просто продължавай да натискаш калвиатурата - все нещо ще се получи”.
Може би това си мисли и стругарят, който преди да настрои перфектно струга, трябва да хвърли няколко детайла брак, фтулки с неправилни шайби, гледайки как отпадъчният материал се трупа на големи купчини. Сещам се за работилницата - единственото недвижимо имущество, което притежавам. Представлява сто квадратни метра, в дъното на които има струг. В таза работилница, или по-скоро на двора зад нея, има десетки килограми алуминиеви стружки, които нито стругарят, нито баща ми навремето са мислили, че е необходимо да изхвърлят. Стоят си там, 10 години и повече откакто песента на машините е секнала. Напомнят, че за да я има работилницата, а и най-вече това, което се изработва в нея, няма как да се мине без купчината стружки.
Една от най-големите ми гордости и постижения беше, че тази работилница с прикачената към нея вила, която в течение на времето бе стигнала участта на стружките метафорично казано, успях да я превърна в дом. С помощ, разбира се, сам не можеш да стигнеш далеч.
Всичко до тук написах на базата на “поток на съзнанието” - каквото ми хрумне, това излиза.Пиша, пиша и гледам как резбата придобива правилния разрез, мислейки си, че скоро може и да стане снадката.
Истинска късметлийка съм, че моите натрупани стружки са по-малко. Ето ви една порция от тях, с която се надявам, че има какво да направите. Поуката, ли?
Може и да ви се струва, че някои от усилията ви са абсолютно безсмислени, че продукцията е “брак”, че стружките заплашват да завземат работилницата, но в перспектива на времето ще знаете, че те са били необходими, за да се напаснат компнонентите.
В един момент чувате “Щрак”.
Всичко си идва на място.
А аз натискам “Send”.
На какво се спирах в дигиталния си дом
🍒🍒🍒 В блога четете разговор между DARA, Bibons и мен за “The Idol” и защо противно на популярното мнение, смятаме, че беше успешен сериал.
💎🔮💎 Едно Манифесто, което бих закачила на стената си.
🎊👉 🎊Как се променя ролята на “пазителите на информация” (gatekeepers), автентичност и прозрачност в света на инфлуенсърите.
🔛Последни дни да се вклюзите в Giveway-a ни с Kana Wonders за лятни кутия с всичките им продукти (за фокус, за сън, при ПМС и за релаксиране)
👯♀️Не сте ме питали, но ви отговарям - ако трябва да избера един продукт, който да взема със себе си за грижа на лицето, то това ще е този серум.
🎼 ♯ Spotify изкара доста сносен за моето несупер ненатренирано откъм Хип-Хоп саунд плейлист, празнуващ 50 години от изникването на този жанр. Гювеч е, ама какво пък, и мислите ми понякога са.
💋🧚♀️🧚♀️💋Когато гаджета си подарява”ménage à trois”, вместо ваучер за масаж.
Това е положението
Ако този бюлетин ви се стори повече “клик”, отколкото купчина стружки, можете да го подкрепите през платформата Patreon.
