И какво се случи след това?
View this email in your browser

“В една дупка в земята живееше хобит”
Когато Толкин написва първото изречение от романа си, който ще се превърне в най-важната фентъзи книга на всички времена, той все още не е съвсем наясно какво точно е хобит. След няколко думи осъзнава, че притежава инструментите да обясни в каква дупка живее този хобит - “нито гадна и мръсна, пълна с кал, червеи и миризма, нито суха гнила и пясъчна… Това беше дупката на хобит и означаваше комфорт.”
Написвайки този абзац, Толкин е бил една крачка напред в представата си за това какво е хобит и направил първата, не е могъл да не продължи напред. Така крачка след крачка, той изписва над 1000 страници, измисляйки нови езици, карти на световете, за които пише, оставяйки въображението му да броди пред него - без да се пита къде ще му се види краят. Бихме могли да гадаем дали е изпитвал страх, че трудът му може да не стигне до изненадващ, логичен, но и непредвидим край. Струва ми се обаче, че за да приключиш такъв труд, вероятно изпитваш преди всичко необходимост и желание да разказваш и пишеш.
Ние не сме Толкин в професиите си и дори да изкупим всичките курсове на Юли Тонкин, за да напреднем в личностното си развитие, съществува един решаващ фактор, който ще предопредели дали ще излезем от Мордора на собствените си съмнения. Видях го от опит и пишейки тези редове, все още не съм сигурна, че ще стигна до Елфическите порти, но съм си дала обещанието да опитам с всичките си сили и самодисциплина.
С първия опит за роман, който започнах преди повече от година, разбрах, че “задругата” на ентусиазма и дисциплината няма да са достатъчни. Имах идея за история, но оставих персонажите да ме изненадват и водят напред. В началото работех дисциплинирано и бързо отметнах първите сто страници. После дойде лятото и всекидневната рутина се превърна във влачене на краката през няколко дни до бюрото. Самообвинения, неприязън към невъзможността да се съсредоточа и огромен лепква страх. Страхувах се, че всички тези усилия ще отидат по Дяволите, защото нямам волята да довърша историята и колкото повече протаквам, толкова повече губя мотивацията си. Започнах да шикалкавя, за да отмятам 1000-та думи таргет дневно с дълги описания. Загубих моментума и най-големият ми страх се превърна в реалност - почти двеста страници по-късно и половин година пълна абдикация осъзнах, че този труд никога няма да види бял свят. Това, което времето, прекарано ден след ден в дългите коридори на въображението и случайна меморабилия ми показаха обаче е, че дори да се провалиш и зарежеш един от най-големите си и амбициони трудове до сега, уроците от процеса няма кой да ти ги вземе.
Струва ми се, че Толкин вече е знаел това и го е научил по неговия си начин - без да се сравняваме с него и независимо дали пишете или създавате други неща, решаващо за успешното престъпване на финалната права - било то и по корем, е да последвате ден след ден и без шикалкавене онзи първи порив. Да надградите възможно най-бързо, тухличка по тухличка основите - да свършите най-тежкия и колосален труд, без да се разнообразявате с интериорни решения и фън шуй на проекта ви. Ден след ден, без почивка и с ясната мисъл, че това, което правите има необходимост да се проявли през вашите ръце. Съответно сте отговорни за идеите си.
Един ден ще се събудите и ще си помислите нещо от сорта на “В една дупка в земята живееше хобит”.
И какво се случи след това?
На какво се спирах последната седмица:
👅🍆💦 Един много забавен текст за изкуството на sexting-a.
ᵔ ᴥ ᵔ Ако август месец ви е бил твърде екстровертен и лишен от сън - ето тези пачове вършат чудеса и ги има с 15% намаление в Notino.
📺🖤✈️ Вижте пилотния епизод на Pan Am с Марго Роби - целият е качен ето тук.
Това е положението

Довиждане август и летни миражи - време е за интровертност, тиквено лате и рискован скок към следващата история, която чака да бъде разказана.

Ако този бюлетин ви дава усещане за разблокиране, можете да го подкрепите през платформата Patreon. Кари и още 56 Пейтриъна вече го направиха. Благодаря ви за подкрепата и възможността това пространство тук да остане максимално чисто от рекламно съдържание.



