Уроците от г-н Танахара
View this email in your browser
Здравейте,
Преди няколко дни в “The Monocle Guide to Better Living” прочетох за един шофьор в Киото - г-н Танахара, който не само возил супер комфортно своите клиенти, но предусещал времето, изпращайки туристите с чадър до поредната забележителност, или вадил връхна дреха за пасажерите си станело ли по хладно вечер.
Дори в най-трудно достъпните бутици, г-н Танахара някак съумявал да се появи точно в момента, в който продавачът опаковал покупките, а в делукс Toyota Century модела, който шофирал винаги се намирало бутилка вода за всеки пасажер. Японецът не просто познавал детайлите за забележителностите наоколо, за историческите събития и важните монументи, но и никога не се разделял с белите си ръкавици и шофьорско кепе.
Четейки за г-н Танахара, си помислих колко много светът, но и в частност нашата малка българска държава се нуждае от хора като него. Винаги съм казвала, че респектирам всеки, който си върши работата добре, независимо дали сервира кафета, заварява автомобилни чаркове, мете улици, или пише копита. Впрочем, точно преди няколко дни в една от сутрешните си разходки се впечатлих изключително от ентусиазма и детайлния подход на една от жените, чистещи тротоарите в центъра. Спрях се и я заговорих. Просто я поздравих с “Добро утро” и попитах много ли са мръсни улиците. Тя се усмихна в отговор и каза нещо от рода на “И да са мръсни, ще ги почистим, важното е хората да не се цапаме едни други”.
Бях поразена от отговора и от доблестта, с която тази жена с високо вдигнатите рамене маневрираше с дръжката на метлата си така, сякаш световният порядък зависеше от това. Може би и тя като малка не си бе представяла, че ще мете улици, но в крайна сметка, за добро или зло животът я бе докарал до тази улица и от нея зависеше дали в този ден минувачите дори без да подозират защо, ще се чувстват една идея по-сигурни и спокойни, разхождайки се по чисти и спретнати тротоари.
Независимо дали носим бели ръкавици, държим дръжките на метли или валяци, каквото и да правим, то оставя своя отпечатък в света наоколо. Можем да изберем дали да го вършим с категоричност и осъзнаване, никога не провлачвайки крак, или да абдикираме пред тази отговорност, убедени, че е голям тарикатлък да се правиш, че работиш добре.
Сигурна съм, че и г-н Танахара, и непознатата жена с метлата спят по-добре вечер, когато макар и да си лягат с осъзнаването, че не са станали космонавти или актьори, все пак допринасят средата, в която живеят да е една идея по-добра.
А вие как ще заспите в понеделник вечер?
На какво се спирах последната седмица:
🎙️ 👩🎤 🎉Да започнем с това, че след няколко дни Grand Balkan Podcast апочва втори сезон с live сесия, което означава, че ще можем да се видим на живо, да пием по един джин с тоник и да си разкажем една интересна бляскава история от полуостров с тъмно минало. Запазете датата - 21ви септември, от 20:00 часа, под купола на Ларго-то. Билетите са на този линк.
👩🎤🐱👓 Кои са 100-те любими книги на Дейвид Бауи.
👛 👠👛 👠 By Far ще са в София и нямам търпение да разгледам красотите им на живо (Сбогом, Спестовнице).
Разгледайте програмата на Sofia Documental - фестивалът за документално кино, в рамките на който ще вземем участие с лайв подкаста.
Това е положението
Докато някои заваряват и носят солта на земята, други носят маски и плашат злите духове и нито един не е по-малко значим от другия.
Ако този бюлетин ви дава усещане за разблокиране, можете да го подкрепите през платформата Patreon. Кари и още 53 Пейтриъна вече го направиха. Благодаря ви за подкрепата и възможността това пространство тук да остане максимално чисто от рекламно съдържание.
