Кой да предположи
View this email in your browser
Здравейте,
“Кой да предположи” - мисълта се утаява в екзалтираното ми съзнание, докато цялото ми мобилизирано същество е атакувано от адреналиновата конница на успешното представяне на сцена. Събитието, за което се готвих усилено последния месец ме накара да убия едно голямо чудовище в себе си - сценичната треска. Тази ужасна издайница, която кача ли се на сцена, насълзява очите ми, вкарва топка в гърлото, кара гласът ми да звучи като скимтене. На първия лайф подкаст обаче, в който разказахме историята на Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева пред немалка за сценичната ми треска публика, за първи път нито един от тези симптоми не се прояви. Единственото, което издаваше огромното ми притеснение беше потреперването на ръката с микрофона. Трябваше да го хвана с двете ръце и да застопоря единия си лакът на помощната маса до нас. “Тези хора са тук, защото искат да чуят една хубава история”, повтарях си като мантра в ашрам утвърждението и се качих на сцената.
Кой да предположи, че преди малко повече от година, хващайки един изключителен документален труд за Людмила Живкова, ще ми хрумне идеята, че трябва да разкажа историята й така, че да е разбираема. Да стигне до моето поколение на нашия език. Така се роди идеята за подкаста Grand Balkan. Кой да предположи, че опитвайки се за пореден път да запишем първи епизод, с достатъчно техника, но без никакви технически познания и изстудена бутилка просеко, все пак макар и без епизод, се докарахме до порядъчно пакостливо състояние, в което въпросът от най-добрата ми приятелка “Виждала ли си новият ерген” да ме накара да флиртувам с идеята да участвам в подобна лудост. Кой да предположи, че три часа по-късно ще си подам кандидатурата, а на следващия ден ще ме извикат на кастинг. Кой да предположи, че вече подкарали първите няколко епизода, радвайки се на вярна аудитория, в Инстаграм канала на подкаста ще се появи един “трол”, който ще ни упрекне в липса на култура, щом се занимаваме с тема като Цеца Величкович и Аркан. Кой да предположи, че нещо ще загложди Камелия, моят “partner in crime” да му отговори и от това “тролоспорене” ще се зароди една красива любов.
В същото време, кой да предположи, че един прекрасен мъж, живеещ на другия край на Европа, ще се прибере при родителите си и ще попадне на един епизод от риалитито, казвайки си “Това е”. Кой ще предположи, че това наистина ще Бъде.
И така, от един многократен фалстарт в опита да запишем първи епизод на Grand Balkan, ето ни на тази сцена, завършили първи сезон, помъдрели, обичани и обичащи.
Неведоми са пътищата, мили читатели.
И никога, никога не можем да предположим колко фини са връзките от Каталога на Вселената, така че не захвърляйте неуспехите в живота си така, сякаш са сбъркали пощенския код.
Кой да предположи, че адресът рано или късно ще се окаже точен.
На какво се спирах последната седмица:
📰 🏌️♂️В блога ще откриете историята на Иън Флеминг, авторът на книгите за Джеймс Бонд - ще разберете как се живее така, сякаш имаш само един живот и как се умира като джентълмен.
🕯️🪂 Новата книга на Courrier влиза в wishlist-a ми. Почти всеки месец попълвам колекцията си с подобна coffee table книга, с която разширявам усещането си за космополитност. В Orange center може да откриете много от заглавията на Taschen - чудесен подарък за вас или за онези случаи а ла “Нямам идея какво да му взема, има си всичко”.
🐈 🎙️А чухте ли последния епизод от първи сезон на подкаста ни? Затваряме сагата за Аристотел Онасис и ви обещаваме съвсем скоро да се завърнем с нови истории!
Това е положението
Започва “Sober October”, така че наздраве с една чиста вода и да ви е на чисти предположения, размисли и страсти!
Ако този бюлетин ви дава усещане за разблокиране, можете да го подкрепите през платформата Patreon. Кари и още 530 Пейтриъна вече го направиха. Благодаря ви за подкрепата и възможността това пространство тук да остане максимално чисто от рекламно съдържание.
