Друг път се сещам за Хемингуей

Oct 22, 2023

Здравейте,

През 1924г. Максуел Пъркинс - литературен агент и редактор получава писмо от един от блестящите таланти, с които работи. С прилежния си почерк, прецизно подредените и равнени от двата края изречения, Скот Фицджералд пише следното: “Искам да Ви разкажа за един млад мъж на име Ърнест Хемингуей, който живее в Париж (американец), пише за Transatlantic Review и има блестящо бъдеще… Бих го потърсил веднага. Той е истинско съкровище.”

Дали звездата на Хемингуей щеше да изгрее и без намесата на Фицджералд можем само да гадаем, но в това писмо разкрива много повече от привидното. Романтик, и аутсайдер, Фицджералд очевидно не се притеснява от конкуренцията и за него е важно истинският талант да бъде открит. Дори с риск да бъде засенчен, защото истинският талант не се страхува от подобни игри на власт и величие. Нещо повече - хората, които са достигнали висшата лига в областта си чуват и гласа на дълга да помогнат там, където виждат зверски потенциал.

Тук откривам разликата между това да искаш да оставиш нещо след себе си заради егото, или да оставиш следа, която в последните мигове на живота, ще си сигурен, че е носила своя смисъл.

Когато преди месец за първи път ме въведоха в Хюман Дизайн, нещата, които чух за себе си ме накараха да светна отвътре с много “аха” моменти. Една от най-важните характеристики, с които започна разкритието за дизайна ми беше, че съм човек, за когото съществуването винаги се води от един голям въпрос “Какъв е смисълът и какво ще оставя след себе си”. Всъщност, два въпроса. Не съм признавала на глас тези мисли, защото съм се чувствала някак нарцистично да ги споделям - имайки предвид, че съществуват таланти като Хемингуей, коя съм аз да се питам подобни неща?

Истината обаче е, че дори Хемингуей се е съмнявал в себе си и се е сблъсквал в стена, която на моменти у сещал, че няма сили да разруши. Макар и препоръчан от един от най-продаваните за времето си американски новелисти, в едно писмо на свой ред той споделя на поета Езра Паунд, че ще спре да пише, защото няма пари. Не просто това, той добавя, че няма да публикува книга никога повече. С това иде реч да кажа, че всички се съмняваме, но освен това колкото по-компетентни ставаме, толкова повече се съмняваме, защото с познанието ни осенява и реалността колко трудно е да излезем от собствената си посредственост.

А това последното, приятели, ми се струва, че е една от най-важните битки в днешни дни.

И преди да натисна “Send”, да кача поредното стори в Инстаграм, да прекарам часове в изследване на тема за подкаста ми, нерядко се питам едно и също.

“Какъв е смисълът”?

Често (не) успявам да си отговоря.

Друг път просто се сещам за Хемингуей.

На какво се спирах последната седмица:

✰⋆🌟✪🔯✨Ако идеята да разберете повече за себе си през Human Design буди интереса ви, на 8ми ноември започва Александра Ефисен (жената, която ми даде “аха” моментите от горния разказ) започва задълбочен курс и можете да се възползвате от 10% намаление.

Вижте повече подробности за това как да изживеете дизайна си.

🧠💡Аз съм човек, който трябва да взима решения базирани на интуиция, а не толкова на рационализиране и тази книга на мисловния гигант Малкълм Гладуел е сега на нощното ми шкафче. Оказва се, че точно така е правилно.

🎥⭐️ Робърт Де Ниро “чукна” 80-те и си говори откровено за политика с редакторките на любимият му медиен аутлет Air Mail.

Това е положението

Не знам дали максимата на Кейт Мос за това, че нищо не е по-вкусно от усещането да си скини е вярна, но се притеснявам, че ако не спра да прималявам всеки път като усетя аромата на прясна пица или паста (не помага, че има зверско италианско бистро по пътя до коуъркинга ми), ще трябва да пренастроя филтъра на “макси” поли и рокли.

Пледирам пред себе си да не се случва.