За най-щастливия период в живота ми/ни ❣️
Здравейте,
Когато между обясненията за плетки и акъл как да завърша първия си шал, попитах изненадващо баба ми кой е бил най-хубавия етап от живота й, след като ми беше разказала как са пътували с големия й син в зимните преспи с Ладата към Родопите и тънката подроност, че на тавана е имало ковчег, съхраняващ тленните останки на бившия й съпруг, не очаквах този отговор. Трябвало да стигнат до село Чокманово, където били корените му, за да го погребат там. Без да се замисли, ми отговори - “Последната година в училище”. Предположих, че причината е липсата на деца и отговорности - въобще, спомените за онази буйна младост, за която светът наистина е като целунат от окен възможности - същинска стридена обвивка. Баба Елена не ме остави да се чудя дълго и почти мигновено добави - “Първата любов се помни цял живот”.
Тези думи ме хванаха неподготвена. Нима осемдесет и осем годишната ми баба на прага пред последните години в живота пазеше най-лично до сърцето точно този кратък епизод на невинна любов? “Тогава е най-чисто и необременено”, добави тя и въпреки че знаех за какво говори, си помислих, че ми се иска, за себе си, да не се съглася. Колкото и невинна, изненадваща, откривателска и трепетна да е първата любов, аз не бих я заменила за сегашната. Тази зрялата, която макар и да не те преобръща с надолу главата и да не изменя агрегатното състояние на коленете, те прави най-добрата своя версия. Кара те да претегляш всяко свое негодувание, опит да промениш другия човек или да избираш отговорно битките, в които да се впускаш. Това последното разбира се, с уговорката, че е само израз, защото разликата между невинната първа любов и зрялата сегашна е, че ако си научил уроците си, то битка в партньорството няма. Осъзнаваш смисъла на това да сте от един отбор, да няма нужда да си повече, но да искаш да си всичко. Отвъд себе си, да се надскачаш ден след ден и онова салто, след което може и да не се приземиш на краката си, да си сигурен, че каквото и да се случи, неговата/нейната ръка ще те хване.
Не съм на осемдесет и осем и вероятно е нелепо да сравнявам нещата, но ако ме попитате сега кой е бил най-хубавият период от живота ми, макар и ранните двадесет да бяха отдадени на клубни вакханалии и космополитен битиен кипеж, ще ви отговоря, че е сегашният. Сега е най-хубавият период от живота, защото точно отговорностите са това, което ме кара да гледам на живота не като на любовник, пълен с приключения, а като на съпруг с неразкрити изненади. Това, което ме различава от онзи пърхав момент, вероятно сходен с този на баба ми, е осъзнаването, че също като в дългосрочните отношения, в каквито не съмнено се намираме със самия живот, се иска да предизвикваш и да се трудиш за изненадите си. Да спреш да си въобразяваш, че ще те покосят сами и ще се появят от сивите ъгли на ежедневието. Да направиш нещо ново, за да ти се случи нещо различно.
И да, понякога с тънка усмивка, подреждайки купчината съдове в миялната, да се сетиш за първата любов - за един несъмнено много хубав период в живота.
Това е положението
Лекотата, с която се появяват перлите след целувката с океана е личното ми доказателство, че когато си във вселенския поток и не насила, не с лакти, зъби и нокти, животът носи точно тази грация.
Ако този бюлетин ви допада, можете да го подкрепите през платформата Patreon.
