Равносметките и "Босът"
Здравейте,
Не ми е до равносметки, въпреки че ако ми беше, щях да обобщя, че миналата година е най-успешната в живота ми. От една страна. От друга обаче, колкото повече се натрупват работните ангажименти, за които съм мечтала, пътуванията а ла “дигитален номад”, за които съм си мислила, че са върховен лайфстайл и развиването на проектите на следващо ниво, в един момент осъзнавам, че всички тези успехи не ме правят удовлетворена. В главата ми се прожектира този особен етюд:
- “Хюстън”, имаме проблем.
-Земя, но ние дори не сме стигнали стратосферата. Имаме още много.
- Хюстън, проблемът е, че не забелязвате прогреса си.
Когато за няколко месеца така те завърти житейският ролъркоустър, че забравиш за собствените си ритуали (като буденето сутрин със Сенека), а ставането преди 7 сутринта изглежда немислимо, разбираш, че входното билетче за лунапарка се таксува с всяко изкачване. Не забелязваш, случва се невидимо и на малки порции - трябва да си изключително внимателен да не останеш без кредит преди влакчето да се е спуснало надолу.
Минаха три години откакто си помечтах да разказвам истории и това да е моята прехрана. Вече се случва, а на мен ми се иска без угризения да си помечтая да не съм лакома да стигам и следващото, и следващото, и следващото ниво, докато не дойде сблъсъкът с големия Бос, където е редно да съм напълнила торбата с опита, преди да съм изпразнила панера с късмета.
Т
Тази сентенция ми е повтарял винаги баща ми, който е интруктор на пилоти. “Босът” обаче изглежда по съвсем различен начин и се среща на всяко ниво. За мен той се явява умението да се фокусирам за дълго време в една задача, да прочета една книга до край за няколко дни (това е от хубавите “лакомии”) и да спра да се състезавам със себе си. Да ми е достатъчно просто да знам, че дори и всеки следващ бюлетин, пост, блогпост и епизод на подкаста (скоро, скоро за чакащите) ще е достатъчен, без да е необходима външна валидация. Не защото обективната критика не е важна, даже напротив, радвам се, ако някой ме сръчка (както в последния ми пост в Инстаграм, където една дама ми припомни ангажимента да препроверявам информацията си), но все пак, понякога е достатъчно и това, че си се появил. Достатъчно е, че си дал от вниманието и посвещението си, достатъчно е, че си опитал, макар и неуспешно, да вложиш смисъл и идея. Този баланс между “може и още” и “това е достатъчно” ми се струва като най-фината настройка за добър живот. Лично аз си пожелавам успеха да постигна еквилибриум, а предполагам същото важи и за много от вас.
Докато в един момент “Хюстън” да осъзнае напълно, че земното привличане и моментите, които го създават са единственото, за което си струва да се цели към Космоса.
Напред и нагоре да бъде “космическото у дома”.
Весело посрещане на 2024-та,
Ако този бюлетин ви допада, можете да го подкрепите през платформата Patreon.
