Читалнята на Народна библиотека “Иван Вазов” е пълна с живот - всяка човешка душа, тихо залягаща над своя собствен смисъл да е там. Сплавта тук е толкова разнородна, колкото трябва да бъде и животът - от побелелите коси на пенсионерите, до намачканите суичъри на Еразъм студентите. Чува се потракване на клавиатури, отгръщане на страници, безшумни стъпки към изхода, драскане с химикал на фона на почти религиозна тишина. За първи път намирам място, което да ме увлече така категорично със силата си; място, което ме заковава за важните неща и обостря фокуса като острието на пергел. А на мен и на тях, останалите от Читалня N1, остава да се погрижим да нарисуваме перфектната откръжност.
Напоследък много мисля за перфекционизма. Никога не е бил нито сред качествата, нито сред недостатъците ми, но в кръга ми има все по-осторожни бдители на Абсолюта.
Чудя се колко от хората около мен, избрали Читалня N1 за творчеството си, искат да напишат перфектната курсова работа, да илюстрират най-добрия герой (да, наблизо винаги сяда момче с шапка с козирка, превито на две върху графиките си), да сътворят най-доброто, на което са способни. Колко от тях го правят по задължение? Следя с интерес и честно казано, обзалагам се, че по-голямата част има високи стремления, съдейки по концентрацията, избиваща по челата. Ето я критичната маса, значи, има я.
Наред с перфекционизма си мисля и за вината. Когато я усещаш да лази по гърба на студени тръпки, защото искаш да си по-добър инструмент за своя порив. Да използваш по-добре думите и техния смисъл или нотите и тяхното звучене, а може би четките и размаха им.
Вината често се оказва добър двигател за постъпките и развитието ни. Дали не се спираме сами с така модерната трактовка, че не съжаляваме за действията си, защото нямаше да бъдем такива, каквито сме сега. Това всичкото, изказано с гордост и достойнство, разбира се. Предпочитам да я сменим с трактовката на Хайдегер. Според него вината е дълбоко свързана с автентичността. Само ако сме истински автентични и действаме в унисон с есенцията си, ще разберем, че вината е в следствие от осъзнаването на смъртността. Вината е механизмът, с който се сблъскваме с последствията на изборите си и това ултимативно ни прави отговорни към собствения ни живот. “Чувствам вина, значи съществувам”, би казал Хайдегер в отговор на екзистенциалистите. Вината обаче не се заключава само до личността, а се експонира до социални и морални измерения. Тя е осъзнаването, че всяко наше действие влияе върху заобикалящия ни свят и хората около нас. Изпитвайки вина, ние всъщност стигаме до по-дълбокото осъзнаване на връзката ни със света. Затова и вината не е чувство, от което трябва да се страхуваме.
Дали чувството за вина не е ръководещо тогава за така наречените перфекционисти? Дали можеш да напишеш добър роман, ако не изпитваш поне няколко грама вина ежедневно, че не си надмогнал физическия свят, че още малко и онази капризна кучка с дълги крака и цигаре в ръка ще те навести (така си представям музата, надвесена през рамото ми) и ще достигнеш чистата наслада на метафизичното.
Как можеш да си позволиш да свириш Бетховен пред публика, ако не си дълбоко убеден, че си оставил потта, мускулите и костите си на инструмента, подготвяйки се за рецитала. Как можеш да си позволиш да интерпретираш “Лунната соната” и дълбоката ѝ меланхолия, сърдечна нежност и величава дълбочина, ако ти самият не притежаваш поне зародиш от генезиса на подобни качества. Достатъчен ли си всъщност? И ще бъдеш ли някога?
Мисля си какъв епиолог е подходящ за тези кратки размишления. Преди няколко дни го назова баща ми без да си дава сметка за това. В неангажиращ разговор и незнайно как, стигна до следния анекдот: Знаеш ли, казва ми, най-ценните стотинки за колекционерите сега са тези, които имат някакъв дефект. Тези, които са били от неперфектна партида.
Може ли липсата на перфектност да е точно това, което ни свързва с човешката ни същност, за която най-малко трябва да забравяме, опитвайки се да се целим към Етера? Би трябвало да е така, отговарям си с шепнещото чувство на вина, че може би отново ви изпращам бюлетин с някоя друга грешка.
Няма да е перфектен, но поне вината ще се е трансформирала в почти седемстотин думи търсене на смисъл.
А не е ли това смисълът?
Оооо ✨️
Удоволствие е да те чета ❤️