Контрасти и/или хармония

От поредицата "Филателия от 3 сутринта"

Нещо невидимо, носещо духа на всички преди мен и всички след мен в събуждането точно в три, като от само себе си, кара пръстите ми да танцуват по клавиатурата. Не винаги ставам и посягам към лаптопа в трескава нужда да се излея, но усетя ли порива, винаги и без изключение се оказва, че съм светнала лампата в три. Странно, имало е периоди, в които алармата в три е била, за да отида на клуб; проучването, по което се бях запалила, свързано с осъзнатото сънуване също ме бе направил като по часовник да се будя в този час. Трябваше да записвам сънищата си за да се осъзная в съня си в последствие и да се опитам да маневрирам подсъзнанието. Резултатът? По три, четири осъзнати сънища седмично. Истината? Предимно летях и правех секс: разочароващо, имах възможност да изследвам подсъзнанието си, а се потапях просто в поредния плезир.

Хедонизмът срешу личностното израстване - безсмъртието на духа или радостта от живота. Трябва ли да избираме въобще и кога действията ни за едното се превръщат в хомогенна част от другото? Дали не е това постигането на цялостност, която някои от нас сме търсили по какви ли не задънени улици из безпътието на Живота?

Ясно си спомням решимостта в очите на мой съученик в 6-ти клас, който знаеше, че ще се занимава с архитектура. Друга опция за себе си просто не виждаше. Срещнах го 15 години по-късно, като млад урбанист и защитник на паметници на културата, докато тези от политическите етажи с насмешка му викаха “Батмана”. Същата непоколебимост бе избистрила погледа му и когато го подкачих за негов проект, паметник на масов гроб на войници (някъде край Божурище), заради който отказваше да присъства в живия живот и чертаеше като луд до 5 сутринта. Казах му, че не съм сигурна на кого е нужен тоя паметник, той мисли няколко дни и ми отговори. “Нужен им е на тях”. Има хора, които гледат убедено напред през мъглите на идиосинкразията на битието и въпросът дали жертват щастието в името на по-висша от тях задача, едва ли всъщност е нещо, за което се питат.

Понякога Животът ги догонва - сигурно онзи мой съученик, виждайки новината, че Къщата с ягодите в центъра на София е спасена, се е усмихнал, но със силно пробождане в сърцето. Представям си, че добрата вест го е стигнала, подреждайки месечните фактури от наследствения бизнес на баща си, който избра или трябваше да приеме, за да се превърне в глава на новото си семейство, Ето, че твърде често в живота стоим пред някакъв избор, който се свежда до това дали да се отпуснем в спокойствието на еснафския живот, пред безспокойството на идеалите. А не може ли да имаме баланса между двете, или е необходимо да изгорим всички мостове назад, за да е сигурно, че връщане няма. После си мисля, че ние сме изтъкани от противоречия, от полето на контрастите пък се ражда хармонията, беше ми казал близък за мен музикат - трябва да има начин да се движим достойно, стъпили на двата бряга между удоволствието от това да сме живи и компромисите, с които живеем в името на прогреса ни като личности, артисти или майстори на занаята. Квинтесенцията на този баланс, струва ми се, е в ясната визия как искаме да се случи животът. И макар в този бюлетин да употребих думата “живот” повече от обичайното, помислете кога за последно помечтахте за голямата картина на собствения си пъзел? И не просто за това дали да е голяма къща край морето, а какви ще се будите в нея? Кой ще е там? Каква музика ще слушате вечер, ще танцувате ли с любимия си, преоткривайки се отново и отново, със запалена искра за творчество и живот (за последно, обещавам), какви приятели ще пристъпват прага, от къде ще са портокалите за сутрешния сок към кафето, когато няма да сте се съвсем наспали, но поне ще сте правили любов до късно, или просто ще сте говорили неуморимо за Смисъла…

Кога за последно имахте яснота в погледа като на онзи шестокласник, който вече не е урбанист?

Избистрете го, хоризнотите стават необятни в последствие. Искаше ми се да го знам преди десетилетие, но знанието никога не идва със закъснение. То си е там в потенциала на времето и ни очаква в бистротата на порива в три сутринта да го уловим и подредим като прилежни филателисти в албума на Времето.