По златното острие на словото
Честит празник скъпи читатели,
Преди няколко дни получих подарък: винтидж писалка Parker от 1990-та, моята рождена година, с позлатено острие и пожеланието да използвам златото на словото. Подарък, който се усеща натежал от отговорност – да пиша, да записвам и подписвам с мисълта, че в ръцете си държа парченце история с позлатен връх. Всъщност и без писалка Parker, ние всички сме парченце история с потенциал за позлатен връх.
Първата дума, която написах бе “свобода”. Не си представях да я тествам с нищо друго. “С”и писалката рисува полукръг, за да се вдигне по вертикалата и да продължи да очертава кръгове, рубенсова писалка, писалка в концентрична вечност, писалка, непознаваща край, докато не стигне до окончателната хоризонтала на “Д”-то с едно последно “А”, първата буква от азбуката. Пълен кръг.
С-В-О-Б-О-Д-А , изписана с патос, защото има защо. Свободата да се изразяваме без цензура, да говорим без страх, да пишем, общуваме, сънуваме и мечтаем на многовековен език; да копнеем, да се молим и да лекуваме покруса на български така, както са го правили бабите на нашите баби. Свобода да изберем словото като градеж, а не за да унищожаваме, да въздигаме, а не да унижаваме, да обогатяваме, а не да ограбваме; свободата да казваме “обичам те” дори когато е трудно, дори когато боли, свободата да не превръщаме болката в злост, да не се поддаваме на низкото, да сме архаично обичащи преди да сме модерно цинични; свободата да предпочетем българския и усилието, което понякога изисква, за да се изразим така добре, както си мислим, че ще го направим с поредната английска дума, а всъщност звучим нелепо и бабите ни не биха ни разбрали, а защо ни е да говорим, ако сме чужди в словото за корена си; свободата да избираме по-трудния път и забавянето на моментните удоволствие, свободата да прочетем книга, вместо да превъртаме телефона, свободата да казваме истината и да понасяме последствията. Толкова много свобода за нашето слово.
Ако можех, щях да напиша тези редове в над две хиляди екземпляра за всички абонати на този бюлетин, с моята писалка с позлатен връх, за да ви ги изпратя по пощата, за да възмездя за всичкото изгубено време, в което не съм писала и не съм вярвала в онези четиринадесет карата, които са били на върха на езика ми.
Те са и на върха на вашия.
Свобода и Слово!