За какво друго да ви пиша в навечерието на 34-тата си година, освен за любов? Струва ли си да се пише за нещо друго въобще? И макар от година на година все да е различна ситуацията с романтичната любов около тортата със свещичките, едно е сигурно - тази към хората ми е непоклатима.
Любов беше днес, когато възрастна непозната жена ме спря пред портата (нали така се казват вратите на село), метейки листата, със стържещ глас да ме попита “Чия съм” и да не ѝ се обидя, ако не ме е познала, понеже вече не вижда много. Не вижда, но мете листата отпред с усмивка и поздрав.
Любов и трудолюбие
Любов към синеокото момиче, което ме срещна в магазина за прежди и простичко без много думи, рамо до рамо с песента от допира на куките, омайно ни сплиташе невидимата нишка на тихата възхита от взаимодействието на енергийно ниво. Без много думи, но с интензивното притегателно усещане, достижимо само, ако присъстваш истински.
Любов и свързване.
Любов към жената, която пресече улицата, за да направи искрен комплимент, прекъсвайки за малко надпреварата с времето в забързания град. Такива жестове всъщност спират стрелките на часовника, които стават абсолютно безполезни точно заради тях.
Любов и тиктакане.
Любов и към мен самата, когато постъпих различно от заучения модел, спирайки проекциите, за да не попреча да ме срещне Магичното, което не бих си позволила да задуша под капака на очакванията.
Любов и търпение.
Любов към непознатото дете с колелото днес, което се спря да ме попита “Мога ли така”, за да го вдигне победоносно на две гуми. Разбира се, че не просто не мога, но понякога олисана в това да стигна напред, забравям, че можеше. И не само може, но е препоръчително да пожертваш част от надпреварата с крайния резултат, за да “разцъкаш” и на една гума.
Любов и игра.
Но най-много в навечерието на рождения си ден искам да се поклоня пред една истински силна любов.
Любов към овдовелия мъж, който имаше силата да пусне пост в социалните мрежи за всички, които се молехме за жена му. Любов към неговата вяра в трансцеденталността на любовта, завършвайки поста с “Има слънце”, подписан първо от малката им дъщеричка.
Знам, че неговото слънце четеше този бюлетин и неведнъж любовта ни към Смисъла ни е свързвала с кратки, но много значими съобщения.
Любовта е единствената сила, която може да премине през времето и пространството.
Обичаме те, Мише.
Светъл да е пътят на звънливата ти душа!
