Албумът на белия тунел

Идва време за смислени семейни импресии.

Албумът на белия тунел е една много лична колекция, която празнува живота и смъртта с единственото, което истински ни принадлежи - паметта. Кога точно за първи път сложих белите ръкавици на личната си филателия не знам, но вътре съм запазила етюди и каламбури, които ако има бял тунел към отвъдното, ще ми се прожектират в едно финално изпращане.

Ето ни с Магда, отхапваме прясно изпечен хляб, намазан с тънък слой Нутела и домашно масло, гледаме към Мон Блан, а Димитрий, нашият хост, полуруснак полушвейцарец, раздава команди на останалата част от бригадата в двора. Тук сме с благородната мисия да направим бутиков фестивал в имението на баща му. За справка - вероятно е, ако си намерите швейцарски приятел, да се окаже, че има гора в Алпите и много свободно време.

Попивам всеки детайл - точно колко наелектризирана е косата на Магда и колко бяло е лицето ѝ, тънките ръце, които изглеждат невъзможно аристократични и в същото време този когнитивен дисонанс между формата им и дебелата филия хляб с Нутела. А отсреща снежния склон на Мон Блан - колко близко изглежда, аха, да се стопи в кафеникавите тонове на шоколада.

Или онзи изгрев от Родопите по време на фестивала Meadows in the mountains, третото утро, дъждът е спрял, слънцето разтопява мъглата по склоновете, превръщайки я в спокойно море, от което изплуват като островчета парчета от гората на отсрещните била. Катеря се по баира, свършила съм смяната си като организтор, сърцето ми бие лудо, най-накрая дойде моето време с приятелите ми. Виждам ги всичките, лицата им огряни, пъстри, добри. Послушали са не до там добра музикална селекция и Илиян, един от най-комичните, ме вижда и ме посреща с думите: “Еее, най-накрая едно яко парче”. Разбира се, че преди да осъзная, че съдържанието идва отвътре-навън, а не обратното, ще си татуирам точно този изгрев близо до сърцето. Да не е пусто.

Понякога в албума влиза и ситуация с битова окраска, но с дълбока емоционална следа. Като онзи ден, в който за малко поседнала на дивана на баба Елена, усещам, че моментът е специален и спирам за малко спортния канал, който никога не спира. Махнала е долното чене, с глас и говор по-меки от обикновено, толкова фина и достолепна в опита си да скрие липсата му. Посещението ми е изненадващо, а тя пък ме дарява с неочакван подарък: с думите, че ми сваля шапка за жената, в която съм се превърнала. Съществото ми се изпълва с топлина и си представям колко хубаво би било да мога един ден да кажа същото на някоя от внучките си. Дали това е вечното повтаряне и смисъла му, за което Ницше говори? Това ли е непосилната лекота на битието?

А може би е в онази част от колекцията, най-интимната, в която се оглеждаш в очите на любимия и времето наистина спира, попиваш смесеното ви ухание, оправяш къдрицата, паднала по скулата, нещо за миг те пробожда, но отпъждаш мисълта, че това трансцедентално тук и сега може да го няма утре. В онзи жест в просъница, в който го прегръщаш в гръб, по-рядката постановка, а той прит

егля малката ти длан и я целува докато все още е някъде в света на Морфей. Сладко-горчива симфония, която си истински богат да имаш сетивата да чуеш. Горчивината е функция от осмислянето на преходността.

После се сещаш, че във всички смисли утре-то е просто концепция, съществува само в мислите ни. Най-важното е това тук, малките моменти, в които сме оставили телефоните си, за да се вгледаме в живописните детайли на живота, за да ги подредим прилежно в нашия си албум.

Отвъд какафонията на подаръци, разтребване, готвене, посрещане и изпращане, не забравяйте, че Коледа е едно прекрасно време да се сдобиете с някои от най-ценните си артефакти в колекцията. Или да направите така, че тази на детето ви да има блестящ екземпляр - всичките ми братя и сестри (4 на брой), все по-големи, бяха изключително изобретателни в това да отварят на дядо Коледа и Снежанка години наред, докато невръстното ми аз сме се заплесвали някъде.

Прекрасно е, че сме живи, че можем да обичаме и че не искаме нищо повече от този живот и любов, освен да даваме.

Бъдете споделени в това,