Какво ни остана?
Красотата не успя да спаси света, дали волята може да го направи?
Когато в един от онези разговори в тъмния балдахин на съня, малко преди клепачите да се затворят до новия ден, любимият ми спомена, че в Епстийн файловете вече фигурира и името на Далай Лама. Всеки атом в мен закрещя. Макар и да не съм будист, мога да разбера величината на подобно обвинение - ако Далай Лама е замесен, остана ли стълб на вяра, който да не е компроментиран? Преди екологичната катастрофа, превземането на света от ИИ или ядрена война, краят ни ще дойде морално - когато изгубим всякакво доверие в институции, емблеми или в Бог.
Вижте, че Бог е мъртъв е писал Ницше още в края на 19-ти век, предвиждайки, че с идването на просвещението човек няма да има необходимост от вяра в Бог и ще трябва да поеме отговорност и да създаде нови ценности, за да се избави от нихилизъм. Сто и петдесет години по-късно изглежда сме се провалили. Ако световният елит и духовенството (хайде, за католическите свещеници едва ли някой би се учудил), та дори Далай Лама са били на острова на Епстийн, в какво ни остава на нас да вярваме. Тук е редно да отбележа, че макар и името на Далай Лама да фигурира над 150 пъти в Епстийн файловете, се дава като референция, но няма доказателства духовният водач да е бил на острова. Имало е един опит за среща на вечеря, който звучи като началото на виц - Далай Лама, Ууди Алън и Ноам Чомски са поканени в Little Saint James. Циникът ще попита многозначително, повдигайки вежди: “Какво е имало в менюто им”? Аз ще отговоря, че макар и иронията да ни помага да се справяме с оловото на дните, да вкарваме водача на най-мирната религия в този конктекст е опасно. Наистина, в какво ни остава да вярваме и защо вярата ни е необходима въобще? Оставете настрана упованието в най-тежките моменти, да речем, че се справяме относително добре с тях чрез психологическа терапия, интелектуализиране или разходка в мола. Това, което вярата в Бог (наречете го енергия, вселенска сила и пр, както обикновено сме свикнали да говорим за Бог, без да бъдем обвинени в старомодност) дава на миряните екзистенциалната смелост, която води напред. Вярата в по-голямото от теб стимулира морални и креативни подвизи - прави ни готови да жертваме удобство, заради идеал, надежда за промяна отвъд нашите непосредствени интереси. Покажете ми един нихилист, който ще участва в благотворителна дейност или ще се вложи в незаплатен труд в полза на общността. Но оставете дори цялата тая работа с Бог - той е мъртъв вече два века. Да погледнем към заместителя му - към просветата, науката и изкуството. Какво се случва с клетото ни съзнание последните двадесет години - количествено изсипване на информация, без стойносъ. Съвсем скоро идва времето, в което да следваш право ще е неприложимо като професия, защото роботите ще са взели целия младши сегмент в една кантора. Модерното изкуство пък, колкото и да обичам тропите, с които борави, съгласете се, няма нищо общо с майсторската живопис.
Вземете тези картина, чийто кадър не може да улови и една десета от притегателната ѝ сила и игра със светлината.
Рисувана е в продължение на две години и дори, когато цветята са увехнали, са заместени от такива в саксия, за да продължи автора своята живопис. Ето това е да вярваш във висшия порядък на изкуството. Колко от нас се влагаме в подобно дългосрочно усилие?
Нещо трябва радикално да се смени и то не идва отвън. Да живееш така, сякаш животът ти се случва, само защото всички останали го правят по този начин, не означава нищо повече от това, че все повече си лишен от воля. Последният стълб мисля, остава да е волята. Бог, просветлението, занаятчийството, всички те поетапно умират от много време насам. Волята обаче обръща светове. Само тя може да направи от пушача - непушач, от неукия - просветен, от тромавия - спортист, от ленивия - работлив, от самотния - споделен. Лошата новина е, че тя изисква неудобство, кара те да изгасиш Netflix-a и да вземеш книга, да излезеш да тичаш и в лошо време, да се събудиш, докато градът още спи, да откажеш прелъстителното удоволствие на поредния десерт, да се обадиш на баща си и да му кажеш “Обичам те”.
Красотата може и да не спаси света, но волята носи този потенциал. Не ѝ обръщайте гръб.
Този бюлетин е напълно безплатен и се изпраща на всеки две седмици. Бележки от автора, спомени, размисли и други бисерчета смисъл можете ще получавате, ако се абонирате за Patreon канала ми.
Благодаря на Изи, Красимира Стойкова, Р.К., Иван Пенчев, Николета Николаева и Елга Андреева за тяхната подкрепа и вяра в смисъла, заточил моето перо. С ваша помощ то става все по-гладко и остро едновременно. Безценна е!