Черешово време

За една различна череша в едно друго време.

Когато преди няколко седмици баба ми обра половината черешово дърво, все още неузряло, ме увери, че сега е моментът: “После ще са червиви. Не ги пръскаме, миналата година бяха пълни с тия твари.”

Решавам да рискувам и оставяме по-горните клони необрани. Плодовете наедряват, добиват цвета на желязо в кръвта, пълни със сока на слънцето. Плътни. Чисти. Сутрин обикалям дървото и търся да откъсна още една щипка, с босите си крака протягам цялото си тяло, а росата навлажнява глезените ми. В този миг разбирам, че черешата в нашия двор е също като живота.

Имал си червиви дни, загниващи любови и неузрели решения, а после си помислил, че всяка череша ще те води все натам. Спрял си да разбираш как едно и също дърво може да бъде различно всяка година. Забравил си, че и ти си като черешата: че умът, волята и времето ашладисват хаоса. После от короната излиза дивен плод.

И някой се притяга с босите си крака, влажни от росата на новия ден и иска да те стигне. Ще му повярваш ли, че тъкмо твоя плод желае и никой друг? Ще си повярваш ли, че в него вече няма червеи?