Преди 3 години се отказах от това да завърша магистърската си теза... Животът просто ме засмука във въртележката си точно в онези критични месеци, в които трябваше да съм заета с писане. След няколко паник атаки, тревожност и синдром на самозванеца, просто се отказах. Не исках да причинявам повече стрес на тялото и ума си.
Сега отново се захващам с това начинание от вътрешния порив да дам на съзнанието си интелектуален хляб. Липсваше ми това усещане. Как гънките се нагъват. Признавам си, не се грижих за тях достатъчно през тези 3 години "творчески" отпуск.
За да доведа нещата до край обаче, трябва ми само ритъм - и то голям :)
Аз съм забелязала, че колкото и да е добре да си даваме въздух на съзнанието, се чувствам най-добре, когато колелото се върти и е динамично. Тогава съм с най-остър фокус, в час, случвам идеи, идват нови.
Успех, важното е да усещаш, че се развиваш и се чувстваш добре в ума и тялото си.
Точно това имах нужда да прочета.
Преди 3 години се отказах от това да завърша магистърската си теза... Животът просто ме засмука във въртележката си точно в онези критични месеци, в които трябваше да съм заета с писане. След няколко паник атаки, тревожност и синдром на самозванеца, просто се отказах. Не исках да причинявам повече стрес на тялото и ума си.
Сега отново се захващам с това начинание от вътрешния порив да дам на съзнанието си интелектуален хляб. Липсваше ми това усещане. Как гънките се нагъват. Признавам си, не се грижих за тях достатъчно през тези 3 години "творчески" отпуск.
За да доведа нещата до край обаче, трябва ми само ритъм - и то голям :)
Аз съм забелязала, че колкото и да е добре да си даваме въздух на съзнанието, се чувствам най-добре, когато колелото се върти и е динамично. Тогава съм с най-остър фокус, в час, случвам идеи, идват нови.
Успех, важното е да усещаш, че се развиваш и се чувстваш добре в ума и тялото си.